Изкуство е онази вид дейност, която пресъздава действителността с художествени средства. Движението художествено изразно средство ли е? Може и да бъде. Зависи от къде идва и за какво служи то, зависи какво е вложено в него и към кого е отправено. Спорта също е изграден от движения, но там в никакъв случай не се говори за изкуство и за изразни средства, там предназначението им е друго. Значи ли обаче, че ако в танците има акробатични елементи те се превръщат в спортна атракция? Не разбира се. Какво е необходимо за едно движение да се превърне в изразно средство? То може да бъде следствие от определена емоция, може да бъде жест с който искаме да си спестим думите или да ги подсилим.
Танца не работи с физически движения той работи с изразни средства. Всеки един танц има за цел да въздейства, както със своята оригиналност в движенията във фигурите и всички специфични за стила особености, така и със своето СЪДЪРЖАНИЕ. Именно това е и акцента. Колко от танците имат някакво съдържание, колко от тях искат да провокират нещо повече у зрителя от добре движещи се фигури?
Дори в някой спортове има оценка за артистичност а какво остава за танца като изкуство.
Известно е че има танци които се числят към видовете спорт (т.нар. спортни танци), но те няма да бъдат обект на нашия анализ в момента. Тук става въпрос за танците, чийто създатели претендират, че правят изкуство, но начина по който въздейства тяхното “изкуство” е изцяло като спорт с малко по-голям актив от движения т.е. това което създават е лишено от съдържание, а то е главната задача на изкуството – да има определено съдържание.
Съществуват видове танц, които са изградени до голяма степен от акробатични и гимнастически елементи напр. b-boing, където също често се поставя въпроса: изкуство ли е това и до колко създаващите го гледат на него като на такова. Въпроса е какво искаме да създаваме изкуство или спорт?
Границите между изкуството и спорта започнаха все повече да се размиват, от известно време станахме свидетели на сюжетни танцови постановки в които умело са съчетани танци и спорт.
Изпълвайки движенията със съдържание, хореографа превръща спорта в изкуство, това е неговата задача, в противен случай той си остава просто един треньор.
Не искам да бъда разбиран погрешно, движейки се в такта на ритъма, рисувайки по някакъв начин онова което звучи, дори и да няма съдържание то също е танц. Танца може да рисува с музиката, може да допълва музиката, може да се надпреварва с нея, но във всички случаи той трябва да има отношение към нея.
Танца не изразява ритъма в музиката, той изразява съдържанието и. Музиката дава посока на танца а не рядко и танца на музиката. Танца сам по себе си може да създава музика, може да разказва истории, той е универсален език, който всички могат да разбират независимо в коя част на света живеят. Не значи разбира се, че за да има съдържание танца, той трябва да разказва история задължително, може да създава чувство, усещане, може да провокира асоциации, но това е езика на тялото и с него трябва да казваш нещо. Никой не иска да “слуша” човек, който говори безсмислици.
.