Въпросите за произхода на физическите упражнения и влиянието им върху здравето на човека са занимавали учените още от дълбока древност. Като понятие “физическите упражнения” се появяват през 16 в. (execitia corporis) в рицарските академии. На Г. Фийт се приписва първата употреба на термина “телесно упражнение” в книгата му “Опит за енциклопедия на телесните упражнения”, където под телесно упражнение той разбира всички движения допринасящи за усъвършенстване на човешкото тяло. Характерен белег на всяко упражнение е неговата повторяемост с оглед стабилизирането и автоматизирането му при различни условия на изпълнение с цел развиване на телесната дееспособност на човека.
Системното и адекватно силово натоварване довежда до значително разширяване на общия функционален капацитет на организма на човека, на базата на непрекъснатите качествени и количествени положителни промени в различните органи и ситеми. Всестранното структурно и функционално усъвършенстване на организма съдейства за развитието на двигателните възможности и за активното регулиране дейността на вътрешните органи на човека.
Редица автори са изследвали влиянието на силовите упражнения с тежести върху опорно-двигателния апарат на човека. Те установяват, че скелетът запазва нормалния си темп на развитие, едновременно с което настъпват структурни изменения в компактния (плътния) слой и гъбестото вещество на костите. Тези положителни промени се разглеждат като явления на работна хипертрофия на костната тъкан, като резултат от постоянното дразнене и повишеното кръвоснабдяване.
Упражненията с тежести не само че не формират патологични изменения в гръбначния стълб на младите атлети, но даже оказват благоприятно въздействие върху тяхната осанка, заедно с хипертрофията на мускулатурата. Последната се осъществява, от една страна, в резултат от увеличаване броя на мускулните влакна (през периода на полово съзряване), а от друга страна, за сметка на увеличаването на техния обем и удебеляването на съществуващите (при по-възрастните). Това удебеляване се осъществява в резултат на увеличаване съкратителните елементи на мускулните влакна, увеличаване на енергетичните вещества, обезпечаващи мускулното съкращение (гликоген и фосфоген) и на значително подобряване на кръвообращението. Освен това, тренираният мускул притежава по-добра инервация, т.е. по-нисък праг на възбудимост, контрактилност, по-бързо и пълно разхлабване и еластичност при отпускане, и по-голяма твърдост при съкращаване, от нетренирания.
Силовите упражнения с тежести оказват влияние и върху сърдечно-съдовата система изразяващо се в следното: понижаване на лабилността на нейните регулации, нормализиране на електрическата активност на миокарда, подобрена контрактилна способност, симетрично увеличаване на двете камери в умерена степен. Съдовата стена е с нормален тонус и еластичност. При натоварване, сърдечно-съдовата система излиза бързо от състоянието на привидна хиподинамия (адаптира се целесъобразно към най-високи изисквания). Веднага след натоварване (във фазите на ранно, средно и късно възстановяване) сърдечно съдовата система бързо отново преминава в състояние на икономична работа.
По отношение влиянието на силовите упражнения с тежести върху дишането – то по обем на белодробната вентилация може да се сравни с това на скиорите и плувците. Изследванията показват, че в резултат на непрекъснатото усъвършенстване на спортната тренировка се подобряват всички антропометрични показатели и особено жизнената вместимост. Адекватното силово натоварване, съчетано с ритмично дишане, води до чувствително увеличаване на виталния капацитет. Това увеличение говори за нарасналите функционални възможности на белите дробове, за подобряване еластичността на белодробната тъкан и за укрепване на дихателната мускулатура.
Най-важната характеристика за функционалното състояние на организма на тренирания човек е основната обмяна на веществата, която представлява интегрална функция на организма, върху която влияят многобройни фактори от външната и вътрешната среда на атлета.Тренировъчните натоварвания на висококвалифицираните атлети е мощен дразнител, въздействащ върху балансовото състояние на организма. Изследвания на Л.А. Сирик (1965 г.) показват, че докато максималните тренировъчни натоварвания на атлетите довеждат до понижаване на обмяната, средните по величина я стабилизират, а малките, когато се редуват със средните и тежките, я повишават. Този факт доказва необходимостта от вълнообразност в тренировъчното натоварване.
