След стъпалото и глезена, гърба е най-болезненото място за танцьорите. Болките в гърба “са човешко състояние” казва физиотерапевта Майкъл Лесли.
Да научим каква е първата критична стъпка.
Гръбнака се разделя на работещи, гръдни и трудно подвижни места. Гръбначните дискове са хрущялни подложки, които действат като възглавнички. Танцьорите често имат проблеми с кръста, дори понякога и средната част на гърба създава проблеми.
Кои са уврежданията на гърба, които изкарват от строя танцьорите когато се навъртят годините.
Разтягането и навяхването на сухожилията на кръста често поразяват танцьорите в тяхната ранна до средна 20 годишна възраст казва Лесли. В средната до късна 20 годишна възраст гръбначните дискове могат да започнат да се израждат. Това може да продължи до средата на 30-те когато ставите им започнат да си отиват. Много от проблемите с кръста идват от пренатоварване. Но издръжливостта на тялото и устременоста в работата също трябва да се изискват от различните стилове на танца. В балетната компания на Съединените Щати се предлага един микс от стилове, които изискват различни двигателни качества. Лесли казва, танцуването на много стилове за една нощ може много да напрегне кръста.
Понякога танцьорите натоварват телата си повече, от колкото те са готови да понесат. Опитните танцьори могат често да имат коварни проблеми, като чувството за загуба на баланс. Червен сигнал – като сковаване на едната страна – е сигнал за физиотерапевтите за проблеми с кръста на танцьора.
Танцьорите се грижат да бъдат свръх подвижни в кръста. (Подходящото трениране и познаването на позициите на тялото помага да се минимизира напрежението което танцьорите създават в своя кръст, по-специално при движения като арабеск.) Да помислим за глезена който е бил изкълчен; след време той ни предава. Гръбначните дискове, сухожилията, и тъканта покриваща ставите също могат да се превърнат в дразнители и да са много болезнени.
Някой увреждания (като изпъкване на диск) изискват и хирургична намеса. Ако не, физиотерапевтите трябва да са близо до танцьорите за да им оказват помощ отново. Тяхната работа включва упражнения за разтягане, масаж, и активни техники за отпускане за да изградят мека тъкан и стави, и познатите лед, нагревки, електрическо стимулиране и ултразвук.
Разтягането е основното.
Когато Лесли работи с танцьори имащи проблеми с кръста, той ги кара да правят разтягането “свастика” (пречупен кръст): стоим изправени на пода, в четвърта позиция, с колене огънати на деветдесет градуса. Това движение разтяга слабините, или сгъващите мускули, които често не получават подходящо отношение. За да разтегнат разгъващите мускули и бедрените стави, той кара танцьорите да легнат по гръб със събрани колене и стъпала поставени на земята, тогава поставяме единия глезен на другото бедро, протягаме се над опорния крак и натискаме напред.
Силните коремни мускули са решаващи за силния кръст. Лесли често инструктира танцьорите да правят разнообразни свивания работейки с дълбоките коремни мускули. Друг път той ги поставя на балансова топка или люлееща се дъска, където работят техните средни коремни мускули и повишава баланса и координацията.
За Мафре, която е родена със сколиоза не са непознати контузиите и комплексните тренировки. Танцьор с височина 5’10” винаги е крайно подвижен, което тя казва че я прави много податлива към контузии отново . Преди пет години е имала проблеми с подвижността на една от ставите в основата на гръбначния стълб. Получавала е инжекции на захарна основа, които са стабилизирали ставата, но са оставили белези по кожата и.
За осем години, Мафре, която е на тридесет и пет, се е справила с проблемите в ставите на своя кръст. Тя работи с физиотерапевт два пъти в седмицата, но отказва да взема болкоуспокояващи . “Искам да усещам тялото си и болката в него, и да се справям с това,” казва тя.
За да се справи, Мафре промени начина си на трениране и танцуване. Тя танцува шест дни в седмицата а на седмия ходи на фитнес или прави някой не балетни упражнения, като силово ходене. Разтяга по половин час на ден преди репетиция, прави го и в почивния си ден. Започва с котешко разтягане, после скоци и разтягане на бедрата и ханша.
Когато прави арабеск, вдига и удължава тялото си създава пространство за гръбнака и успокоява напрежението в него. Тя се е научила да използва своите коремни мускули повече, вместо да разчита само на гъвкавостта на своя гръбнак.
“Ако бях разбрала по-рано от каква дължина и сила се нуждае моето тяло, аз вероятно щях да го предпазя,” казва Мафре. “Контузиите ми помогнаха да развия моите танци – способността да бъдеш по-мащабен, да се контролираш и да осъзнаваш.”